Разкрит прост ключ за Razkazi for Sanya
Разкрит прост ключ за Razkazi for Sanya
Blog Article
Имало едно време една баба и един дядо. Имали си те внучка Маша. Събрали се приятелките й да отидат в гората – за гъби и ягоди.
Естествено, говорихме си, че няма как да сме заедно, съгласихме се веднага, но пък се разбрахме, че може да поддържаме контакт и в някакъв момент пак да се видим. В крайна сметка като си тръгнах малко се поразсъхнаха нещата. Писахме си няколко пъти в началото, после по Коледа и малко изглеждаше, че каквото било – било, но ми се искаше пак да се видим и към началото на април беше започнало да ми става едно пролетно, та реших пак да ѝ пиша. Хич не се дърпа, сложното беше как да се видим – ако отида там – с какъв претекст, а и оня Митко и той ще е там – твърдо не става.
Забрадките им се изхлузваха, но ръцете им не се отделяха и краката им не се спираха.
Мъдростта в тази приказка е многозначителна. На повърхността е поуката в лицето на самоуверената скала, която във вярата в собственото си могъщество се самозабравя.
Приключихме, гушнахме се, този път си поговорихме малко, тя се отвори леко:
Могилата неусетно се беше превърнала в място за панаир, където търговци
.. хоп, малко се понадървих даже. Както и да е, замълчах си, прибрахме се, а то есен, дните къси, взе да се смрачава, а тя каза:
тропаха с крак и ни умора, ни насита ги стигаше. От другата страна, девойките бяха
Ти тръгни когато Разкази за Саня можеш и по-кротко насам, остави малко сили на коня, да погалопираш тук пред мен, искам да те гледам.
Чрез приказния свят човек се свързва с вътрешния си свят. По този начин можем да вземем по-мъдри решения, които са в синхрон с духовните ни нужди.
При поява на напрегнати ситуации не бива да оставаме безучастни. Разказът проникновено ни доказва, че планираният от нас резултат не бива да бъде на всяка цена.
Две деца събирали гъби в гората. Изведнъж гледат – дупка! А в дупката – страшен звяр с горящи очи. Изплашили се децата, хукнали да бягат, даже кошниците си хвърлили.
продължаваха да се стичат хора в търсене на оздравяване и от Влашко, и чак от Сърбия.
В този разказ от Елин Пелин се говори за едно село, в което е придошла суша. Приятелите Лазар Дъбака и дядо Корчан измислят нестандартно решение – да построят вятърна мелница. След време, работейки на строежа, виждат, че се задават облаци и цялото село се събира, да празнува.